"Тя си тръгна и сякъш времето спря. Времето винаги спира когато съм с нея. Но този път беше различно. В момента, в който тя се изгуби от погледа ми, попаднах в черна дупка. Когато излязох от това състояние, часовникът упорито твърдеше, че са минали цели/само 15 мин. Незнаех дали да му вярвам или не. Имах чувството че е минал миг, не, вечност. Незнам... Доверих му се по навик, не че имаше някакво значение. Просто не бях тук. Сълзите бяха изсъхнали на бузите ми, а ръцете ми отчаяно се опитваха да разкъсат гърдите, да изтръгнат сърцето, което се беше скрло там и да го захвърлят в прахта. Обувките ми бяха готови да го ритат, докато не спре да боли, докато не спре да кърви, докато не спре да крещи. Докато не спре да бие... А всъщност не исках да се освободя от него, а от самотата, която то носеше в раните си.
Извднъж усетих в себе си непреодолим импулс да бягам. Толкова силен, че единственото което можех да направя бе да бягам, да бягам с всички сили, а в главата ми беше само една мисъл:"По-бързо! По-бързо! по-бързо..."
За момент си помислих, че наистина ще успея да избагам. Плахата надежда, че вече няма да ме боли, че вече няма да съм сам, че някой ще ме обича... Даже не можах да разбера дали се появи наистина или беше просто мираж. Бледа сянка отзовала се на моите желания, за частица от секундата. И тъкмо, когато сякаш разперих криле да полетя, болката в сърцето отекна, като изтрел, в цялото ми същество. Миризма на барут и кръв изпълни сетивата ми. Гледах протегната си ръка, обляна в кръв, на фона на отдалечаващата се светлина и поглъщащия ме мрак, а наоколо бавно се носеха падащи пера. Даже не можех да разбера каво става. Просто знаех, че ме боли. Че адски много ме боли. Целия потреперих от внезапния студ нахлул в душата ми. Светът отново беше станал сив и пуст. Свих се на кълбо. Исках да крещя, да вия от болка, а нямах глас. Исках да плача, а нямах сълзи, нямах и очи. Исках да изчезна, да спре да ме боли. Просто иксах някой да ме прегърне... Не исках плахото пламъче, което все още мъждука в гърдите ми, да изгасне. А топлината му да се разсее, без никой да се е стоплил от нея. Просто исках някой да ме обича... "

bale