Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2007 00:27 - Миналата пролет....
Автор: thefear Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1467 Коментари: 2 Гласове:
0



Помниш ли миналата пролет? Тогава те срещнах.
Ти беше едно мило малко създание, незнам какво ме привлече в теб, нищо съществено на пръв поглед, но точно тогава нещо трепна в мен. Ако сега знаех до какво ще доведе това "трепване".......ужас. Незнам дали бих започнал отново, тоест знам, бих започнал още милиони пъти отново. Но да си задаваш риторични въпроси седи някак си по литературно.;)

Много малко време ми трябваше за да изшитам нуждата да знам всичко за теб. Аз незнаех от къде идва тази нужда, знаех само,че я има. Ти беше като магия, ти беше нещо което никога не бях срещал до сега. Не физически, сигурно не и духовно, нещо меду тях може би. И до ден днешен си това за мен.

Помниш ли, точно преди година, открихме какво, тоест, че нещо гори  между нас  със страшна сила. Уж се притъеснихме, да не казвам, уплашихме. Хах, май трябваше да се уплашим наистина. Но миналото не се връща лесно, за късмет :) Трябва да си се оправяме с настоящето.

Помниш ли, искаше да ми видиш чувствата, да ме видиш влюбен.  Е, сега ме видя, точно такъв какъвто мога да бъда когато ми изкарат всичко от душата на вън. Харесва ли ти? Доста дълго се дърпах, бях забутал ключетата къде ли не. С пустата си упоритост ги откри едно по едно и май на края се умори или вече нямаше какво да откриваш.

От кога ъм влщбен ли? Сигурно от самото начало, макар и аз самия да не го осъзнавах. Защо не показвах както го правя сега? Та нали аз съм големия, с опита! Хах! Де да беше.... И тази пуста разлика в годините, дето пречи на целия свят, явно.

Да се тръшна като повечето, защо нищо в живота не е подредено? Защо срещаш "половинката си" неподходящ момент и време? Защо съдбата е толкова гадна? Защо намираш щастието и знаеш, че ще го имаш само за миг? Защо ти го отнемат грубо, по гаден начин и с такава болка? Защо?
Да бъда по-оригиналем? Не мога. Защото ми се случват банални неща.
Ти си най-малко виновна, ти си само на 18. Сигурно няма винивни или аз съм виновен, че си позволих да чувствам.

Науихме се взаимно на много неща, на някои и сама. Въпреки, че търся вината в себе си. Надявам се само да разбираш кое какво е, да знаеш границите и да ти остане още нещо от мен. Това да правиш нещо и за другия, без да мислиш за себе си. Това да можеш да споделяш за какво мислиш. И знай, че хората не са много различни, няма такива които едни само на мисли, и други които са на дела. Просто имат различни спирачки и ги наричат с различни имане.

Аз искам още толкова много неща, емоции, болки, усмивки, уроци, мигове споделени заедно, но незнам ти какво искаш.

Изгубих те...да ти си до мен,обичаш ме,искаш ме,но и те няма. Скри се някъде и ме боли от това. Болките от постъпките се лекуват лесно и бързо. Плаши празнината, самотата, липсата. Това е друго.

Знаеш на какво ме научи, няма да изброявам. Благодаря ти само, че ми припомни как се плаче и как се обича. Нужно ми е, както и на всеки жив човек.

Но изкара и друго, страха, това което беше дълбоко скрито в мен. С него се свиква трудно, страхувам се от толкова много неща. За теб, за мен, за нас. Страхувам се от самотата, от тъмното, от празното легло, от безраличнието, от навика....от какво ли още не.
Страхувам се от бъдещето.

По дяволите, кой ли е малкия в случая? А дали не съм прекалено слаб и прекалено смотан. И дали тябваше да пиша всичко това?

Незнам. Обичам те толкова много и се надявам това да не ме направи слаб и достъчно глупав за да не мога да преценявам трезво нещата.

........от 5 мин седя над "публикувай" се чудя дали да натисна....ще го натисна.....без радакация....иначе ще го изтрия.....


Тагове:   миналата,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. melpomena - Мило,
04.06.2007 12:02
Помня миналата пролет. Помня всички неща, които предизвика ти тогава! Помня как бавно и сигурно се домогна до сърцето ми, без дори и да го съзнаваш може би. Помня как те обичах по детски. Помня как всяка секунда без теб ми се струваше цяла вечност. Помня и как ме измъкна от предишния ми приятел, извади ме от дупката, в която бях. Промени ме изцяло. Ти не знаеш каква бях преди, но ми вярвай, не би искал и да знаеш. От дете ме превърна в по-женствено същество, не само физически, но и психически. А промяна през април.. мисля, че станах добър представител на женския пол - нещо, което никога не съм си представяла, че ще бъда. Съжалявам за всичките си грешки, те ме превърнаха в това, което съм в момента. Те ме накараха да гледам по друг начин на любовта, на чувствата си към теб. Все още те оичам.. просто по друг начин и го показвам различно. Сега ти изгаряш, аз тлея. Сигурно после пак ще се обърнам :) Не се страхувай... Любовта не носи кошмари, когато е споделена. Спасява те от страховете, от предрасъдъците.. Научи ме на толкова неща.. показа ми толкова нови светове.. Нека аз ти покажа моя свят.. такъв, какъвто е в момента. Може да го променяме заедно.. Или да заживеем в наш собстен..

Просто... те обичам.. вярвай ми..
цитирай
2. candysays - ***
21.06.2007 13:10
Любовта е толкова красива...
...И боли...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thefear
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21182
Постинги: 5
Коментари: 5
Гласове: 148
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031